СЪСОБСТВЕНОСТ

При съсобствеността всеки съсобственик има отделно право на собственост върху цялата вещ, но упражняването на това право е ограничено от конкуренцията на правата на другите съсобственици върху същата вещ. По принцип всяка съсобственост може да бъде прекратена чрез делба. Този иск винаги има за предмет ликвидирането на една съсобственост, при която всеки един от съделителите има определена част дял от общото имущество.
При наличие на съсобственост, независимо въз основа на какъв юридически факт, или факти е възникнала, отношенията между съсобствениците се уреждат по правилата, предвидени в чл. 30-32 ЗС . Частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното- т.е. законът не допуска наличие на неяснота досежно точния размер на участието на отделните съсобственици в общността, и доколкото не е установено друго, в сила е презумпцията за равенство на дяловете.
Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Понятието „ползи на общата вещ“ включва съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. Всеки от съсобствениците има право на дял от ползите /доходите/ , получени от общата вещ. Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи.Под „тежести” се разбират направените разноски за общата вещ, които се разделят на три вида: необходими, обикновени и полезни. Под необходими разноски се има предвид направените за запазване,поддържане и поправяне на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило. Обикновени са разноските свързани с текущото поддържане на имота. Могат да се търсят само действително заплатените разноски в размер, в който са направени. Полезните разноски са направените за подобрението на вещта, в резултат на което се е увеличила стойността й. Когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, нещата ще се уредят при условията на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици. Ако липсва съгласие на останалите съсобственици по правилата на водене на чужда работа без пълномощие чл. 60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили- по правилата на чл. 59 от ЗЗД, с което те са се обогатили до размера на обедняването.

Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
 Общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
Принципният подход на върховните съдии е, че когато съсобствеността касае вещ, с която могат да се ползват всички съсобственици, се търси начин ползването да се разпредели. Право да направи такова разпределение е мнозинството от съсобствениците, т. е. притежателите на повече от половината от общата вещ. При невъзможност да се образува мнозинство, съдът извършва разпределението. Според ВКС при промяна в обстоятелствата всеки от съсобствениците може да инициира ново производство .Когато съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не може да се постигне, съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на  уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението. Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения и т.н. /.
Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.Ако декларацията по посочена в предходното изречение е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.Ако съсобственикът не плати дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право.
Непредставянето от страна на съсобственик пред нотариус на писмени доказателства, че преди да продаде съсобствения имот, е предложил на другия съсобственик да купи тази част при същите условия и писмена декларация, че последният не е приел това предложение, не прави извършената продажба нищожна, а само дава право на заинтересования съсобственик да изкупи тази част.
Всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.Разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.Искът за делба не се погасява с давност.

Реклами

Имуществена отговорност на работодателя за нарушаване на трудовите права на работника или служителя

Основание за тази отговорност е правонарушението, което работодателят е извършил, а имено нарушаване на трудовите права на работника или служителя по трудовото правоотношение. Наличието на правонарушение, което по дефиниция включва в състава си и вината на извършителя, прави отговорността на работодателя имуществена отговорност. Тя е договорна, защото се основава на съществуващото между страните конкретно трудово правоотношение.

Разглежданата отговорсност е предвидена в пет случая :

1)    при незаконно недопускане от работодателя на работника или служителя на работа

Уредено е в две форми:

Недопускане на работника или служителя , след като трудовото правоотношение е учредено, да започне да работи и да изпълнява трудовите си задължения, с което се поставя началото на изпълнението му. Недопускането може да се изразява в отказ на достъп до мястото на работа или работното място, отказ да му се създадат необходимите условия за работа- да му се предоставят необходимите машини, инструменти, материали и др.

Втората форма представлява недопускане до работа, докато трае съществуването и изпълнението на трудовото правоотношение. При него трудовото правоотношение е започнало да се изпълнява и се е изпълнявало нормално,но в един по-късен момент работодателят или оправомощено от него длъжностно лице предприеме действия, с които създават пречки на работника или служителя и не го допускат до работа.

Вредата, която се причинява на работника или служителя, се измерва с дължимото трудово възнаграждение за времето, през което трае недопускането.

2)    при временно незаконно отстраняване от работа на работника или служителя от работодателя

Има се предвид случаите, при които работник или служителсе явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство. Това е отстраняването, което работодателят е извършил, без да са налице горепосочените основания.

Размерът на отговорността на работодателя и тук се измерва чрез причинената вреда- липсващото брутно трудово възнаграждение за времето докато трае временното отстраняване.

3) при неиздаване от работодателя на необходимите документи на     работника или служителя

Работодателят дължи издаването на редица документи на работника или служителя, в които се удостоверяват факти, свързани с трудовото правоотношение. Такива са: за изпълняваната от работника или служителя работа и заеманата от него длъжност, за получаваното трудово възнаграждение, извлечение от ведомостите за заплати, за трудов стаж и редица други. Най-често тези документи се издават от работодателя при поискване от работника или служителя и те са му необходими, за да ги представи в определен срок.

Отговорността на работодателя е за всички вреди, които работникът или служителят е претърпял- имуществени и неимуществени.    

4) вписване на неверни данни от работодателя в издаваните на работника или служителя документи

Работодателят е длъжен да отразява в съответните документи верни данни. Вписването в издадените документи на данни, които са неверни – лъжливи, неточни, неистинни е виновно нарушение на задължението на работодателя.

Отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди.

5) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя от работодателя

При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка на работника или служителя данните, свързани с това, и да я върне незабавно. Основанието за отговорността се състои в неизпълнение на задължението на работодателя да предаде незабавно след прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка.

Обезщетението на тези вреди и дължимото обезщетение за тях се определят в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка .

Имуществената отговорност на работодателя за нарушаване на трудовите права на работника или служителя се осъществява по съдебен ред по пътя на осъдителното исково производство.

Обида и клевета

Обида и клевета са престъпления против честта, достойнството и доброто име на личността. Уредени са в Глава ІІ от Особената част на Наказателния кодекс на Република България. Те засягат обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на визираните нематериални блага.

Обидата представлява резултатно престъпление и то е довършено, когато унизителните за честта и достойнтството на пострадалия думи са извършени в негово присъствие, но също така е възможно да бъдат възприети от него и неприсъствено, когато той ги чуе, прочете или види, след разпространението им чрез печатно произведение или по друг начин.  Изпълнителното деяние на обидата може да се извърши чрез думи или чрез действия.За да е налице обида, е необходимо обидният израз да е бил чут и възприет като такъв от пострадалия.Може да има обида и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, види обидните действия по телевизията, прочете обидните действия от изпратено до него писмо и др.  Формата на вината е умисъл- пряк или евентуален. При обидата е уреден и институтът на реторсията, т.е. създадена е възможност, когато пострадалият отвърне веднага с обида на дееца, съдът да освободи и двамата от наказателна отговорност.

Съдебната практика е категорична, че за състава на престъплението клевета е необходимо да са налице следните обстоятелства: 1) разгласяване на позорни обстоятелства, включително приписване на престъпление за друго лице; 2) обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и 3) позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства. Престъплението  може да бъде осъществено единствено и само при форма на вината „умисъл“, като извършителят му трябва да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, това, че те са позорни и да цели или допуска узнаването им. Съгласно практиката на върховните съдилища ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. За да бъде налице публична клевета, необходимо е да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на извършеното.Клеветата  е престъпление, при което деецът разпространява, т.е. довежда до знанието на поне още едно лице извън себе си, на позорящи другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление. За съставомерността на деянието от обективна страна е без значение, дали позорящите обстоятелства са възприети от дееца непосредствено като очевидец или са му станали известни от трето лице, дали са стигнали до знанието му като слух или като изразено от някого съмнение. Необходимо е тези обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят, да са станали достояние на поне още един човек освен разпространителя и да са неистинни. Институтът на реторсията не може да намери приложение по отношение на клеветата.

 

Спиране на водач на ППС, процедура при установяване на административно нарушение, налагане на наказание и обжалване на наказателно постановление

При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира ППС и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа определени реквизити. Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.

Освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно.В двуседмичен срок от подписването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката.  Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача.

Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й.  В случаите когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, наказващият орган се произнася в деня на получаване на административнонаказателната преписка.Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновнонаказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание.

Наказателното постановление трябва да съдържа определени реквизити. Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд.Нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.  В 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи. Директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че: 1. моторното превозно средство е било обявено за издирване; 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение.Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение за предходните случаи – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

Обжалването на наказателното постановление и на електронния фиш става чрез наказващия орган, който ги е издал. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава.В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление или на обжалвания електронен фиш.

Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години.